"Принцеса с часовников механизъм"-да обичаш до последен дъх

Жанр: Ърбан фентъзи

Издателство: Ибис

Оригинално заглавие: The Infernal Devices: Clowork Princess #3

Преводач: Вера Паунова

Корица: мека

Година: 2013

Страници: 495


Всяко хубаво нещо има и своя край. За мое най- голямо съжаление днес приключих и третата книга от поредицата "Адските устройства". Мога да говоря за тази книга със седмици. Не, с години. Всъщност, цялата поредица остава една емоционална дупка в душата на читателя. Може би, не само заради цялата история, която намира своя финал, но и заради епилога, по време на който няма как да не пуснеш някоя сълза и нивото на най- близкия водосборен басейн да се покачи с два-три литра.

Още в пролога бива представено запознанството между Уил и Джем, което е някак по детски мило и същевременно дълбоко по смисъл, макар и за техните крехки дванадесет години. Има и една кратка история, която е предадена през очите на възрастния Алойзиъс Старкуедър, която първоначално няма никакъв смисъл, но с развитието на цялата история, се оказва знакова за ловците на сенки.

Гейбриъл Лайтууд най- после се присъединява към ловците на сенки в Института. Много забавна част от разговора при появата на Гейбриъл е разговорът с брат му, Гидеон:
"-Баща ни е червей.
-Знам. Той опозори името Лайтууд и излъга и двама ни.
-Не ме слушаш! Той е червей. Червей."

При последвалата битка с червея а.k.a Бенедикт Лайтууд, който е достигнал последния стадий на демонската шарка, за първи път читателят може да види бойните умения на Сесили. Сесили Херондейл, която в началото дразни с държанието си и има скрито желание още с появата си в института. Тя е истински огън. Побеждава червея благодарение на своята смелост, сила.. и доза безразсъдство. Ясно се проявява приликата между нея и Уил. Естествено, няма как да не бъдат забелязани и чувствата между Сесили и Гейбриъл, който всъщност Уил така и не успява да приеме почти до последната страница на книгата.

Всъщност, една от големите изненади за читателската аудитория, може би ще бъде държанието на консул Уейланд спрямо Шарлот. Зад привидното му добро и благородно поведение, се крие мъж, който иска да контролира всичко, а Шарлот се оказва неговата огромна пречка.Опитвайки се да използва братята Лайтууд срещу нея, не осъзнава, че прави фатална грешка и срещу най- големия им враг. Момчетата остават верни на Брануел до самия край. А покрай чувствата си към Сесили, Гейбриъл се променя. От разглезеното богаташко синче, той научава, че няма нищо по- ценно от семейството, приятелите и любовта към любимата.

Сладък е моментът, в който Гидеон признава за чувствата си към Софи, както и един конкретен инцидент с кифлички, от който читателят се влюбва във внимателния и влюбен Гидеон. Той, който е готов до последно да се бори за Софи и да бъде с нея.

Един от най- силните моменти си остава този, в който Мортмейн изкупува целия уин фен и изпраща писмо, в което обещава да прати достатъчна доза за Джем, стига да му предадат Теса. Последвалите действия на Джем, който хвърля писмото и уин фена в огъня и Уил, който бърка, за да ги извади са тежки и наистина болезнени. В този момент се появява и онази свещеност във връзката на Уил и Джем. Те са повече от братя. Те са парабатай, готови да се жертват за другия.

Вечерта, в която двамата разбраха, че са влюбени в една и съща жена, те не се държат като разглезени малки момченца. Думите и действията на Джем, който вече умира показват любовта, която той изпитва спрямо Теса и Уил. Не напразно Уил крие любовта си месеци наред, за да може докато Джем е още добре да може да бъде щастлив с Теса.

"И все пак, докато отиваш към олтара, където той те очаква, за да бъдете свързани завинаги, ти ще стъпваш по невидима пътека от отломките на разбитото ми сърце, Теса". 

Последвалите събития и спасителната мисия, която предприема Уил по молба на Джем, за да спаси Теса от автоматоните, донася със себе си и душевната болка на младия Херондейл. Скъсването на парабатайската връзка между Уил и Джеймс, може би донася най- голямо страдание на първия. Той губи част от себе си. Губи половината от сърцето си. Смъртта на Джем не е описана по никакъв начин, освен чрез парабатайската руна на Уил. Което показва, че нещо в цялата история не е както трябва...

Първият наистина красив момент в цялата книга е моментът в пещерата между Уил и Теса. Случка, която дава възможност и на двамата да признаят за чувства, които дълго са държали в себе си. Да скърбят за Джем. Да се отдадат на емоции, които ги водя по пътя към сърцето на другия.

И цялата прекрасна картинка бива довършена след няколко часа с очарователната поява на Магнус и думите му "Е, това определено не го очаквах". Мил момент, който успява да разсмее читателя. Всеки, който поне малко е запознат с "Реликвите на смъртните" или "Хрониките на Магнус" знае колко очарователен и мил може да бъде магьосникът в такива моменти. А Магнус определено е такъв.

Последвалата битка с автоматоните, участието на Мълчаливите братя, както и една внезапна поява от "отвъдното" донасят със себе си много емоции и промени. А жертвата, която Теса извършва, за да победят Мортмейн остава като най- ярък епизод от цялата книга. Най- после се разбира и какво точно е Теса. И че за нейно най- голямо съжаление и болка, ще се наложи да загуби прекалено много хора с течение на годините...

Накрая идва и финалът. Всеки бива свързан с друг човек, всички са доволни. Е, освен Уил, който усеща липсата на Джем, който се колебае и се опитва да ухажва Теса, а тя се изнервя и заплашва да го удари отново, точно както в първа книга. Е, очевидно на тях винаги така им върви. С някой друг хвърлен предмет по Уил и много любов. Има и кратка поява на духа на Джесамин, както и описание на нейния разговор с Уил.

Е, всичко е " И заживели дълго и щастливо", ама не. Епилогът разбива душата на читателя на парченца, смазва го емоционално и го осакатява отново емоционално за близкия месец, два, година, век... С няколко думи виждаме всичко отново като филмова лента, по време на която ти плачеш и се смееш едновременно.

Всичко хубаво си има своя край. А тази поредица, която аз съм много горда, че завърших, също приключи. За щастие на всички фенове на Касандра Клеър, има други истории и други съдби за разплитане. Демони и злодеи за побеждаване. Но никой няма да бъде като Уил, Теса и Джем, защото "Огромен късмет е човек да срещне дори една голяма любов в живота. Ти си открила две."