Издателство: Еднорог
Оригинално заглавие: Азазель, 1998
Преводач: Владимир Райчев
Корица: Христо Хаджитанев, мека
Година: април 2018 г.
Година: април 2018 г.
Бях препоръчвала Борис Акунин не един и два пъти на клиенти в книжарницата, макар и да не бях чела нищо негово. Знанията ми за творчеството на Акунин опираха само до четенето на няколко ревюта и приятни впечатления на други читатели, които го бяха препоръчвали лично на мен. Хубаво е, че успях да попълня този пропуск и "Азазел" чинно се реди вече в библиотеката ми.
Годината е 1876. От българските земи пристигат все по-страшни новини, които успяват да привлекат вниманието на руските управници. Преди това поредица от странни самоубийства на млади мъже спечелват вниманието на руските общественици. Ераст Фандорин е някъде в дъното на полицейската управа и е никому непознат младеж. По стечение на обстоятелствата, но напълно случайно се оказва разследващ по един от въпросните случай. Бързо успява да прозре, че зад самоубийствата нещата са много по-сложни и оплетени, отколкото може да се предполага.
Героят попада в едно общество, където трябва да докаже своите качества, които доста често са на границата с геройската смелост и убийството. Нещата се задълбочават още повече, когато бива изпратен под прикритие в чужбина, където не една и две опасности дебнат по пътя му, а желанието на враговете му за неговата смърт става още по-голямо.Конспирацията се очертава много по-голяма от очакваното. Със своя блестящ ум и находчиво мислене, Ераст Петрович тръгва по пътя на разгадаването на самоубийствата. Някъде там открива и любовта само, за да може накрая героят да разбере, че големите заговори и движения не могат да бъдат разбити толкова лесно и винаги търсят отмъщение.
"Азазел" е приятна история за четене, изпъстрена с колоритни образи, руски хумор на места и опасни красиви жени. Акунин майсторски изгражда сюжета. Финалът успява да обещае а читателя едно още по-мрачно и по-страшно продължение.
Коментари
Публикуване на коментар