Жанр: Тийнейджърски,научна-фантастика
Издателство: Сиела
Оригинално заглавие:STARFLIGHT
Преводач:Надя Златкова
Корица: Живко Петров, мека
Година: Април 2016
Страници:396
Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите.
В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.
Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация.....
Още когато книгата излезе през април 2016г,, нямах никакви очаквания към нея. След прочитането на анотацията, не успя да грабне вниманието ми и я бях отписала от списъка ми с "задължителна" литература. Звезди, галактики, полети.. Липса на любов.. Или поне с такова впечатление бях останала до март месец тази година. По препоръка на много близка моя приятелка се сдобих със "Звезден полет", без да имам каквито и да е очаквания към нея. Едва бях започнала отново да се връщам към този жанр книги и си мислех, че определено ще я оставя на около стотната страница, поради липса на интерес. Е, случи се тъкмо обратното.
Много, много рядко, та и почти никога се сблъсквам с книги, чийто герои успяват да ме грабнат още от началото. Или успяват да спечелят любовта ми в последствие/ като Доран например/. Единствената причина поради, която се надявах, че книгата ще успее поне отчасти да ми хареса бе образът на Солара Брукс.
В по-голяма част на всички четящи им е ясно, че днес, ако я няма сълзливата любовна история и главната героиня, която вярва, че любовта ще възтържествува и ще победи над злото. Всъщност.. тук "злото" е проявено от доста интересна страна. Но няма да издавам повече за това какво се случва през тези прекрасни 396 страници. /донякъде напълно успява да задоволи страстта на хората като мен, които обичат дебели книги/.
Солара не е типичният женски персонаж, който е с глава в облаците, израснал в изградения стъклен свят от мама и тате. Тя е от онези силни образи, които успяват да те грабнат още от първите страници. Солара, която разбира от двигатели и е механик, Солара, която не се интересува от мъжкото внимание и просто иска да избяга както от миналото си, така и от бъдещето. Без да се интересува какво може да открие по пътя си, само и само да достигне до крайната точка на своето пътуване.
И тук, в крайно подходящото положение се появява образът на Доран. Доран, който всъщност е.. типичното богаташко разглезено хлапе, което вярва, че светът задължително трябва да му е в краката и да бъде обожаван от всички. Този, който смята, че има пълното право да тормози хората, които са по-долу в социалната стълбица от него. Доран, който тормози Солара не само за удоволствие, но и за да покаже, че хората, които имат възможности, винаги са използвали привилегиите си. Доран, който първоначално можеш да намразиш заради държанието му, но в последствие обикваш, защото се оказва уникален персонаж.
След няколко перипетии и озовавайки се на кораба "Банши" Солара и Доран поемат по пътя на едно пътуване, което се оказва с неочакван финал за всички. Зад лицето на едно момиче, което може да оправи дори най-разпадащия се и застарял кораб, Доран открива неща, които не е подозирал, че може да крие женското сърце. Зад лицето на разглезен богаташки син, Солара намира един напълно различен свят от това, което някога си е представяла, че душата на Доран крие...
Не по-малък интерес, а и обич пораждат останалите персонажи в книгата - Касия, Кейн (за които разбрах, че ще бъдат главни герои във втората част от поредицата), Рени, капитан Роси, които са изградени с много детайли. Освен това тяхното минало също бива представено и това успява да грабне вниманието на читателя. Естествено има и присъствие на неприятели както на борда, така и в галактиката. Всичко в книгата е изградено с много внимание към детайлите и до съвършенство
"Звезден полет" на Мелиса Ландърс успява да впечатли не само с изградените си до съвършенство образи и детайли. Поражда у читателя онова желание и чувство, което не позволява книгата да бъде оставена до последната страница и четящият да не може да си поеме дъх. След края почувствах онова чувство на носталгия, което малко книги могат да оставят и желание и нетърпение за следващата част. Препоръчвам книгата на всички, които не само обичат този жанр литература, а и на останалите, които обичат силните женски образи, неповторими герои и неочаквани обрати в историята и всичко това завършено с неповторима ципка романтика.
Коментари
Публикуване на коментар