"Древна светлина"-сладостта и болката по миналото

Жанр:Драма, любовен, психологически 

Издателство: Колибри

Оригинално заглавие: ANCIENT LIGHT

Преводач: Иглика Василева

Корица: Стефан Касъров мека

Година: Март 2017

Страници:304

Алекс Клийв е театрален актьор в залеза на кариерата си и на живота си. Стигнал е до онзи момент на равносметка, в който спомените му го връщат към годините на неговата първа и вероятно единствена любов, когато той е само на петнайсет години, а жената – над два пъти по-възрастна от него и майка на най-добрия му приятел. Измъчван от неистово желание по нея, с ум, напълно замъглен от силни чувства и сексуални желания, за него всеки ден е изпитание...

Няма нищо по- сладко и по-болезнено от спомените. Спомените, които ни понасят на вълната на удоволствието, но и ни носят болката от отминалото време. А миналото безвъзвратно се е превърнало в онзи откачен санитар, който без да иска е изпуснал цялата лудница и тя се е стоварила точно на твоята глава, за да може да ти стане още по-забавно. За да могат призраците от миналото да те преследват и да ти напомнят за отминалите грешки. 

"Древна светлина" не е типичният трилър, нито обикновеният сълзлив розов роман, в който всички накрая заживяват дълго и щастливо. И въпреки това финалът е толкова импулсивен, толкова помитащ те с чувства и емоции, толкова съкрушително уникален, че ти напомня точно за онова време, което обхваща периода от началото на май до края на октомври... 

Алекс Клийв е застаряващ театрален актьор, чиято кариера е на път да се възроди. През това време читателят успява да се сблъска с емоционалната многопластовост на главния герой. С "мистериозната госпожа Грей" чийто образ бива развиван по време на целия роман и мислите на Алекс Клийв, които биват разпилени между нейния обгърнат в мъгла вече образ и трагедията с дъщеря му Кас, която така и не бива напълно разгадана и нейната мистериозна смърт. Въздействието на двете жени над главния герой е повече от силно и интензивно. Техните съдби носят почти еднаква и силна мощ. Тежкото бреме от миналото превръща Лидия, дългогодишната съпруга на Клийв, се е превърнала в безплътна фигура. Присъствието ѝ е почти неуловимо заради бесмислиците, които са обсебили ума на Клийв. 

"Всяка жена с аура, която съм обичал през живота си – и тук използвам „обичал“ в най-широкия смисъл на думата, – е оставила своя отпечатък върху мен.."

На финала читателят осъзнава, че всъщност истината за госпожа Грей винаги е била там някъде.. между страниците... Но всъщност именно монологът на героя те грабва.. Просто, защото така е редно.

Езикът на Банвил може да бъде сравнен с вкуса на онова старо вино, което отваряш след като си преосмислил някой действие от миналото и осъзнаваш, че не трябва да повтаряш същите грешки в бъдещето. Което донася опиянение както на мозъка, така и на душата и сърцето и донякъде успява да ги излекува от настоящата им болка и мъка. 

"Древна светлина" е именно глътка от същото отлежало вино, което успява да замае както мозъка на читателя, така и неговата душа.