Жанр:за литература, шампанско... и руска рулетка
Издателство: Колибри
Оригинално заглавие: Pétronille
Преводач: Светла Лекарска
Корица:Стефан Касъров, мека
Година: януари 2017
Страници:144
Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде. Години наред пиех като всички останали, по купони, силни или по-слаби напитки, с надеждата да постигна опиянението, което би направило живота приемлив, но единственият резултат бе махмурлукът. Въпреки това никога не престанах да подозирам, че от пиенето може да се изтръгне нещо повече.
Така започва романа си Амели Нотомб, за да ни уведоми веднага след това, че си търси другар по чашка. Намира го в лицето на Петрония, момичето, което прилича на момче и което се оказва талантлива писателка. Следват обилно полети с шампанско приключения, по време на които Амели се появява облечена като „марсианска пагода”, като „средновековен готвач”, както и с „противоатомна японска пижама”.
Виждаш една сравнително тъничка книжка, изложена на витрината на книжарницата и си казваш "Хм, едно развлекателно четиво за почивните празнични дни." Започнах книжката на Нотомб с идеята да убия малко време през почивните дни около Великден, защото не споделям особен интерес към празника, а и си бях взела почивка от университета. За моя изненада, обаче, попаднах в един свят, в който няма как просто да не ти се препие шампанско. Една бутилка... втора... или направо цяла каса с класическото френско шампанско, която събужда и изостря всяко едно от сетивата ти.
Преуспяваща писателка пие сама шампанското си и в един момент и хрумва, че има нужда от другарче по пиене. Какво да се прави, хората на изкуството си падат по алкохола. Това решение на главната героиня я въвлича в една история, която бива развита няколко години напред. История, която може да накара всеки читател да се замисли колко важно е приятелството между хората, как всеки има своите висоти и падения в творчеството и живота си.
И докато Амели си търси дружка по споделяне на шампанското успява да я намери на една от своите срещи с почитатели. Там тя се сблъсква с Петрония Фанто. Всъщност Петрония е стара познайница на Амели-двете са имали кореспонденция, но никога преди това не са се срещали. Тя също се оказва писателка, но не толкова чудата, колкото Амели и също толкова добър ценител на шампанското.
Това, което лично мен ме грабна като читател бе, че както и Амели е използвала себе си за прототип на главната си героиня, така и Петрония има свой собствен такъв. Всъщност, за прототип е Нотомб е използвала своята близка приятелка Стефани Уше, с която се запознават през далечната 1997 година. В романа се описват дни с алкохолно опиянение, интервю с Вивиан Уестууд, ски почивка и едно лудо пътуване до Сахара.
Макар и "Петрония" да беше първата книга на Нотомб, която подхванах да прочета, тя ме спечели със стила си на писане и с идеята си. Противно на повече хора, които казват, че книгата не би хареса на хора, които не са чели Амели Нотомб до сега. Прочитането на книгата отнема точно.. една бутилка изстудено френско шампанско. А краята... Краят ще ви удари толкова силно, колкото и едно цунами.
Коментари
Публикуване на коментар