Жанр: Драма, Романтични, Фантастика
Издателство: Deja book
Автор: Джош Малерман
Преводач: Коста Симов
Корица: Pai Par, мека
Година: февруари, 2017
Страници: 152
Както всяка една книга чака своя ред, така дойде и редът на тази. Не ѝ бях хвърлила око, защото първо е малка по обем, а аз не си падам особено много по книги, които са на големина под 500 страници. Всъщност ми я препоръча една от жените, които работят в една от книжарниците на булевард "Витошка", / за което в момента съм ѝ искрено благодарна/.
Всички помнят какво е да си на седемнадесет и какво е да си влюбен. Какво е да си срамежлив и да не можеш да поканиш онова красиво момиче, по което си хлътнал вече месеци наред. Такива са и Джеймс и Амелия, двамата главни герои на книгата на Малерман.
"И двамата на седемнадесет. И двамата плахи. И двамата казват да."
И като всеки тийнейджър, те излизат на първа среща. С кану. Хладилна чанта. Сандвичи. Бира. Чипс. Страхуващи се да не забъркат каша и да не сбъркат нещо в държанието по между си... И с малко фантазия попадат на едно необитавано езеро, за което дори не са подозирали. А на дъното на езерото, за да стане още по-заплетено и забавно за читателя, какво има? Къща. Огромна къща, която е необитавана. Вратата, отворена. Приканваща ги. Но нали не е учтиво да влезеш в чужд дом, без да се представиш?
В действителност книгата е колкото една любовна история, толкова и една история създадена чрез магия. "Къщата..." е една книга за любов, появяваща се, обсебваща, търсеща, даваща, но и вземаща. А цената доста често не може да бъде осъзната от хлапета на по седемнадесет години.
За въпросните 150 страници, на моменти читателят наистина тръпне в очакване.. Както, когато при всяко тяхно гмуркане, така и при всяка тяхна мисъл. Любовта по между им се задълбочава, на едно с това и обсебването им спрямо къщата. В един момент може да си зададем въпроса "Те наистина ли се обичат или всичко се крепи на проклетата къща?"
"-Ние също живеем там, Джеймс. Ние също живеем там."
Мистериозната къща почти се превръща в техен дом. Без каквито и да е въпроси, двамата се потапят в нейната магия, но не си задават единственият въпрос: Каква може да бъде цената за тази тяхна малка-голяма тайна?
"Къщата на езерното дъно" е книга за онази първа луда любов, в която се вкопчваш и искаш да я задържиш завинаги, за да изследваш всяка нейна частица. Без да си задаваш въпроса какво може да ти коства това, дори когато си на седемнадесет години. И накрая осъзнаеш, че понякога всичко е доста по-сложно, отколкото изглежда.
Издателство: Deja book
Автор: Джош Малерман
Преводач: Коста Симов
Корица: Pai Par, мека
Година: февруари, 2017
Страници: 152
Както всяка една книга чака своя ред, така дойде и редът на тази. Не ѝ бях хвърлила око, защото първо е малка по обем, а аз не си падам особено много по книги, които са на големина под 500 страници. Всъщност ми я препоръча една от жените, които работят в една от книжарниците на булевард "Витошка", / за което в момента съм ѝ искрено благодарна/.
Всички помнят какво е да си на седемнадесет и какво е да си влюбен. Какво е да си срамежлив и да не можеш да поканиш онова красиво момиче, по което си хлътнал вече месеци наред. Такива са и Джеймс и Амелия, двамата главни герои на книгата на Малерман.
"И двамата на седемнадесет. И двамата плахи. И двамата казват да."
И като всеки тийнейджър, те излизат на първа среща. С кану. Хладилна чанта. Сандвичи. Бира. Чипс. Страхуващи се да не забъркат каша и да не сбъркат нещо в държанието по между си... И с малко фантазия попадат на едно необитавано езеро, за което дори не са подозирали. А на дъното на езерото, за да стане още по-заплетено и забавно за читателя, какво има? Къща. Огромна къща, която е необитавана. Вратата, отворена. Приканваща ги. Но нали не е учтиво да влезеш в чужд дом, без да се представиш?
В действителност книгата е колкото една любовна история, толкова и една история създадена чрез магия. "Къщата..." е една книга за любов, появяваща се, обсебваща, търсеща, даваща, но и вземаща. А цената доста често не може да бъде осъзната от хлапета на по седемнадесет години.
За въпросните 150 страници, на моменти читателят наистина тръпне в очакване.. Както, когато при всяко тяхно гмуркане, така и при всяка тяхна мисъл. Любовта по между им се задълбочава, на едно с това и обсебването им спрямо къщата. В един момент може да си зададем въпроса "Те наистина ли се обичат или всичко се крепи на проклетата къща?"
"-Ние също живеем там, Джеймс. Ние също живеем там."
Мистериозната къща почти се превръща в техен дом. Без каквито и да е въпроси, двамата се потапят в нейната магия, но не си задават единственият въпрос: Каква може да бъде цената за тази тяхна малка-голяма тайна?
"Къщата на езерното дъно" е книга за онази първа луда любов, в която се вкопчваш и искаш да я задържиш завинаги, за да изследваш всяка нейна частица. Без да си задаваш въпроса какво може да ти коства това, дори когато си на седемнадесет години. И накрая осъзнаеш, че понякога всичко е доста по-сложно, отколкото изглежда.
Коментари
Публикуване на коментар