Издателство: Сиела
Оригинално заглавие: Ostatnie życzenie, 1993.
Преводач: Васил Велчев
Корица:Живко Петров, мека
Година: октомври 2016
Страници:316
Не си падам по поредиците. И то поради ред причини. Къде са недоиздадени, къде след втората книга всичко мистериозно се разпада и основната нишка на историята се преплита с още триста други и.. Да, схванахте за какво говоря. Фен съм и на любовния жанр много повече, отколкото на фентъзи като цяло. Макар и като малка да го обичах много повече от всеки друг жанр. Въпреки че хлапе в шести или седми клас едва ли е разбирало толкова много от книги...
Препоръчаха ми "Вещерът" с идеята, че може и да не ми хареса. Момичето, което ме.. вдъхнови да го купя не спираше да ми говори с толкова голямо вдъхновение за него. За всеки един разказ. За цветистия език. За иронията и сарказма на главния герой. За различните същества, с които се среща. И още много и много, и много. За това реших да експериментирам. Така или иначе нищо не губех. А и бях улучила намаление в един сайт по повод Деня на книгата. И просто поръчах.
Това не е типичното фентъзи, което все повече и повече започва да се разпространява. Фентъзито, в което задължително трябва да има любов / по възможност да се сипе от всеки втори ред на всяка една страница/ , за да може да се продава по-лесно. Е, тук също има любов. Но в много по-малък обем. От сега казвам, ако не сте почитател на кървавите убийства и грубият сарказъм, не започвайте тази невероятна книга.
Още от първата страница попаднах в един мрачен и зловещ приказен свят, който не бях срещала от много време. Срещата на Гералт с прокълнатата стрига още в началото на книгата ми показа, че светът на вещера е доста по-различен от това, което може да очаква един читател.
Срещу пари убивам чудовища. Зверове, заплашващи хората. Страшилища, създадени чрез магии и заклинания от такива като теб. Но не и хора
Първата книга от поредицата на Анджей Сапковски е повече сборник с разкази, отколкото роман. Единствено общият главен герой обединява повествованието, но въпреки това всичко си е на мястото. Приключенията на Гералт започват с една опасна стрига. След което той попада на дома на чудовище, което е не е точно като това от всеизвестната приказка "Красавицата и Звяра". Не е лесно, когато в теб е влюбена брукса.
Мой или ничий. Обичам те. Обичам.
Следващото му приключение изправя Гералт пред трудния избор дали да спаси цяло градче, което се оказва заложник на една жена, която има прилика със Снежанка, но не съвсем. От там отива на едно странно пиршество, на което ролите от самото начало са разпределени. И всичко върви по план, докато не се старо проклятие. Следва една, на пръв поглед, безобидна задача за прогонването на един дявол, което прераства в много повече- и довежда до срещата на главния герой с елфите, с които Гералт със сигурност ще има още доста близки срещи. И за градиозен финал- среща с магьосница, която увенчава цялата книга с най-тежката битка. И отваря вратата на любовта, без която дори фентъзито не може.
"Вещерът: Последно желание" е една мрачна фентъзи история, в което го няма скучното супердобро или още по-скучното суперзло, а по някаква странна магична формула силите са изравнени. Създадена е връзка с народните приказки и най-вече техния първообраз, а не типичните и толкова банални истории на "Дисни". А Гералт е от онези харизматични герои, които обикваш повече заради техните действия и държание, а и най-вече заради факта, че в първата книга не се разкрива толкова много за неговите вътрешни чувства и терзания. По неговите действия обаче, може да се съди за неговия морал, който го води през един свят изпълнен с чудовища. Много, от които.. С напълно човешки облик.
Коментари
Публикуване на коментар