Жанр: Драма, любовни
Издателство: Orange books
Оригинално заглавие: This is how you lose her
Преводач: Надя Баева
Корица: Живко Петров, мека
Година: 2017
Страници:252
Винаги съм адмирирала на авторите, които имат смелостта да разкажат историята си в разкази, вместо в цял свързан роман. Колкото и клише да звучи, авторът на този сборник предава чрез разкази, историята на любовта.. На тази, която доста често губим. А повярвайте, главният герой е дяволски добър в това да губи жените в живота си.
Книгата носи в себе си екзотиката на Доминиканската република и хората, които са отраснали, живели или все още са свързани по някакъв начин с нея. Джуно Диас предава колко страстни и пламенни са жените, как винаги желаят още и още. Текстът е разкрасен и с често вмъкнатите жаргонни изрази и мръсни думи. Мога наистина да благодаря на преводача, че ги е оставил на испански. Така успява да се предаде повече колорит на всеки един от разказите, както и да се усети още повече атмосферата, чувствата и емоциите на героите. Изневерите са толкова чести, толкова бързи, че могат да бъдат приети като даденост, а не като аномалия.
Още в първия разказ "Слънцето, луната, звездите" се въвежда и историята на Юниор /чието име аз харесах толкова много, незнайно защо/. Той е един малък, sucio, мръсник и въпреки това е открил правилната жена, единствената. Без да се осъзнае обаче, я губи заради странична авантюра, която му е завъртяла главата като въртележка в лунапарк. Веднага след нея пристъпва Нилда, която е приятелка на брата на Юниор, Рафа. Тя е част от онези загуби, за които дори осъзнаваш, че вината не е в теб самия. Следва "Алма", която губиш толкова бързо, че дори не успяваш да се усетиш как се е случило, но си спомняш всяка една мръсотия, която сте си казали или сте правили заедно. В разказа "Otravida, otravez" може да се види животът на хората, които са приклещени в сивия еднообразен живот и опитите им да оцелеят в беднотия и липса на перспектива..
След което цялата картина рязко се връща назад и Юниор се опитва да събере няколко десетилетия живот в няколко месеца. Връща времето назад преди брат му да почине и бързия му брак за няколко месеца, който го разделя със семейството му. А след него още по-назад, когато са пристигнали в Америка, заключени през онази страховита зима, в която не знаят дали изобщо ще успеят да доживеят пролетта.
Любимият ми разказ си остана "Пътеводител на неверника в любовта". Звучи някак.. елегантно. Като име на тъжна комедия с отворен край. Там не се вижда една или втора изневяра. Там, изневерите губят своя брой. И въпреки това няма как да не изпиташ поне малко съжаление към главния герой. Към неговите болки, към страданията, към опитите да задържи любимите хора. Не е засегната само темата за любовта, а и за расизма и опита да се присъединиш към едно прекалено голямо общество, което ако не те погълне в своя водовъртеж, ще те изхвърли дори и от най- далечния си кръг на обкръжение.
"Ето така я губиш"- циничен сборник с разкази, който докосва сърцето. Къде с хубави, къде с не чак толкова приятни емоции. Препоръчвам го на всеки, който иска да се потопи в колорита и емоцията на едно общество, което има както своите проблеми, така и своите безценни моменти, изпълнени с неповторими емоции.
Коментари
Публикуване на коментар