Жанр: Драма, любовни
Издателство: Жанет 45
Корица: Калоян Зарков, мека
Година: 2017
Страници: 307
Не съм фен на съвременната българска литература. Не съм и фен на авторите, които рязко от поезия, започват да пишат проза. Въпреки това възприех "Затворисърце" като експеримент за читателския вкус. Като глътка свеж въздух в няколко почивни дни, които имах.
Роман без интервал в заглавието. Магически трик, който отвежда към един много по-дълбок замисъл. В двете истории, които се развиват на страниците на книгата, няма интервал между грешките както в живота, така и в любовта. Повечето хора, които са го чели, изказват мнение, че това е роман за любов. Мое мнение е, че това е роман за любовта, която може да съсипе живота и пак да остане любима. Сърцето се чупи отвътре навън. Никога не може да бъде поправено.
Книгата представя извисяванията и паденията в двете любовни истории на героите. Юлиян и Антон са двете страни на една и съща разменна монета. Животът и на двамата се преобръща, когато срещат една точно определена жена. Смятайки я за правилната, за единствената и двамата биват потопени в един живот, който никога не са очаквали да ги сполети. Жените в живота им са като онези красиви сирени, които са привличали моряците, а после са ги завличали на дъното и никога не са се връщали. Това е една обща история за несигурните времена на Прехода, за загубите и победите, в които човек може да открие и загуби себе си.
Това е история за бягството към любовта и за бягството от нея. Единият от тях е затворил сърцето си, но упорито се опитва да намери ключа към него, а другият е Култивиран звяр. Двамата загубени в града, но не и по неговите улици.
Точно за София мечтае Антон, докато все още живее в малкия град. Той не желае да стане боксьор, за което има голям талант, а просто да живее в София. За него, тя е голямата мечта, парчето от пая, за което той е готов да се бори със зъби и нокти. Докато за Юлиян, улиците на столицата са се превърнали в промеждутъка между Лидия и мястото, където работи. С края на любовната им история обаче, Юли започва да забелязва тези улици, техните недостатъци. Времето му зашлевява шамар, с който го връща в настоящето.
Историите на Юлиян и Антон се преплитат, за да се срещнат на едно определено място, където единственото, което можеш да правиш, освен да се бориш за оцеляването си, е да говориш и да простиш. Да откриеш отново себе си и да си направиш равносметка за загубите и победите. Да решиш дали си способен да се откъснеш от миналото или завинаги ще останеш да живееш в него.
Константин Трендафилов дава на читателите една истинска история за престъпленията, които могат да бъдат извършени от любов и наказанията, които трябва да бъдат изтърпени, за да има някакво възмездие. Времето на Прехода присъства с тихото очарование на стара лелка, която пуши своята цигара и гледа как безпощадно животът израства и бързината, с която се променя. Собствената прошка се превръща в единственото успокоение, което двамата герои могат да получат за себе си.
Коментари
Публикуване на коментар