"Вестители"-да откриеш и да не можеш да притежаваш

Жанр: фентъзи, YA

Издателство: Orange books

Корица: Силвия Иванова, мека

Година: 2014г.

Страници: 463



Българско фентъзи. Звучи малко странно и носи лекия привкус на нещо неочаквано. Само че читателят не е сигурен дали трябва да очаква наистина добро произведение, дали да очаква пълен провал и да се чуди защо се е сдобил с тази книга. Мога с две ръце да подкрепя всеки един, който обича фентъзите и YA да си вземе тази книга.

Първото нещо, което прави впечатление в книгата е, че действието започва да се развива в България. Ксения е деветнадесет годишно момиче, което е загубило родителите си и единствената подкрепа, която има е от двамата си най- добри приятели. Работейки в столичен софийски клуб, тя бяга от болката и страданието. Докато едната вечер не бива отвлечена от непознат за нея мъж, облечен в черен шлифер и натикана в багажник на джип. До тук всичко върви доста... Реалистично. Като се изключат виденията на Ксения. 

Отвеждайки я в малка къща, тя се запознава с привлекателния Игор Алешкин (ОБИЧАМ ТОВА МОМЧЕ!), който я въвежда в един свят за който младата героиня дори не е подозирала, ме може да съществува. И докато двамата потеглят към един напълно непознат за Ксения нов живот, тя постепенно започва да има доверие на непознатия си похитител. 

Пристигайки в Москва, Ксения се озовава в Палатата, където започва нейното обучение. Като начинаещ вестител, който трябва да помага на хората, тя трябва да се научи да владее виденията си. Но като във всяко едно фентъзи и тук главната героиня има специални сили, които никой не знае от къде са и защо са. Още повече, че тя е свързана по специален начин с починалата вече Пророчица на вестителите, Вера Крамаренко. В последствие обаче се оказва, че не всичко ще остане толкова спокойно и че Ксения има повече сила, отколкото двете съществуващи раси са предполагали... 

"-Не можеш вечно да ме спасяваш- възразих. 

-Ако се наложи и цял живот ще те спасявам"

Най- голям интерес от цялото действие са самите образи, които е изградила Цветелина Владимирова. Макар и на деветнадесет, Ксения се оказва достатъчно смела, за да приеме поне отчасти истината за това коя е тя. Макар и да се опитва да отблъсне всички от себе си, за да ги предпази от бедите и проблемите, които носи, тя успява да открие верни приятели в лицата на Зоя, Юри и Майкъл. 

Може би, най- интересен и най- любим образ ми стана този на Игор Алешкин. Представляващ една раса, която служи като бариера между вестителите и кръвожадните, които всеки, който прочете книгата, ще разбере кои са. Той е верен на себе си и на расата си, но чувствата му към Ксения го карат да обръща цялата си закрила единствено към нея, за да може тя да бъде добре и да е щастлива. И макар да знае, че няма право да пристъпва закона, това не му пречи да отвърне на нейните чувства, макар и с фатални последствия. 

Други образи, които, според мен, трябваше да се обърне повече внимание са Зоя, Юри и Майкъл. Зоя, която читателят очаква да е поредната разглезена кралица на училището, но се оказва единствено изцяло вярна на приятелството си с Ксения и на чувствата си към Юри. Наистина се надявам, че във втората книга ще видим много повече от нея, както и от Юри, който почти не се появява в книгата, с изключение на няколко диалога с Майкъл и Зоя.  Като цяло ми хареса и образа на Майкъл, който можеше да се развие още малко в отношенията си с Ксения и да се обърне внимание повече на отношенията между четиримата.

Най-грабващото от всичко, може би, е точно любовта, която се заражда между Алешкин и Ксения. Забранената любов, която не може да бъде позволена, защото се очакват катастрофални последствия за всички, които се докоснат до нея.

"-Не е трябвало да се раждам- казах с треперещ глас.
-Трябвало е да се родиш, за да разбера какво е да съм жив."

Поздравления на авторката за проучването и описанието на Москва и за това, че е пренесла действието в Русия. Радвам се, че попаднах на това фентъзи и се надявам все по- често да се издават такива книги от български автори.