"Лейди Полунощ"- да нямаш правото да обичаш

Жанр: фентъзи, YA

Издателство: Ибис

Оригинално заглавие: Dark Artificies: Lady Midnight #1


Преводач: Вера Паунова

Корица: Милена Ковачевамека

Година: 2016 г.


Страници: 650






"Лейди Полунощ" е първата книга от поредицата "Тъмни съзаклятия". Започвам с това, че е е нужно да бъдат четени предишните книги на авторката. Да, има герои, които присъстват, но историята е напълно и единствено фокусирана върху образите на главните герои и тяхното семейство и приятели.

Събитията се развиват пет години след Тъмната война, която едва не заличава нефилимите. Авторката пренася читателя в света на ловците на сенки от Института в Лос Анджелис. Една от малкото останали смелчаци, които продължават да се борят и да вярват, че могат да променят нещата след тежките последици от Съглашението е Ема Карстерс. Младото момиче осъзнава, че всъщност Съглашението разклаща основите и на без това крехкия мир между долноземците и нефилимите.

Загубила родителите си по време на тъмната война, тя търси отмъщение. До такава степен е заслепена от болката и загубата, че се хвърля главешката в битките, без да мисли за последиците. Ема е от онзи тип героини, които нямат нужда от мъж до себе си. Прекалено силна и същевременно борбена, тя крие единствената си най- голяма слабост от целия свят. Тя е винаги първа във всичко. В остроумните забележки, в битките, в забранената любов.. Единствената опора на нейния парабатай, през всички страници, в които са описани приключенията на героите, тя остава вярна както на принципите си, така и на сърцето си.. Докато не осъзнава, че е по- добре да отблъсне единствения човек, който някога е обичала, за да спаси живота му.

Парабатаят на Ема, най- близкия до сърцето ѝ, момчето, което я е подкрепяло през цялото времее Джулиън Блекторн. В действителност, доста голяма част от него е скрита под непрестанните грижи за по- малките му братя и сестри и тревогите, че Ема може да пострада сериозно в някоя от множеството ѝ необмислени мисии или спонтанни нападения. Много рядко има такъв персонаж, който да таи цялата си болка в самия себе си, без дори за миг да си позволи да я покаже. Той се е превърнал в един смел и решителен мъж, който е готов на всичко за семейството си. Съчетава в себе си всяка една част от спектъра на чувства и емоции. И когато се оказва, че двамата с Ема трябва коренно да променят държанието си един към друг, за да запазят семейството на Джулиън живо и цялостно, едва тогава читателят успява да забележи пропукалия се бент, който държи цялата болка на младия Блекторн.

Една идея по- интересни като персонажи бяха Кристина, Марк Блекторн. и Диего. Някак си оставени леко на заден план, за да може да се покаже цялата заплетеност на историята, около мистичната лейди Полунощ, Кристина, която пристига от Мексико, за да избяга от своето минало. Тя е пълна противоположност на Ема и докато тя е готова да се хвърли в бой напълно спонтанно, Кристина винаги обмисля нещата. Тя е една идея по- нежна и по- мила, виждаща онова, което остава невидимо за очите на останалите. И криеща упорито своето минало, докато не се появява младия Диего, който също е ловец на сенки и двамата споделят една доста голяма част от тийнейджърските години на Кристина.

Най- противоречивият образ от всички, може би си остава този на Марк Блекторн. Завръщайки се от царството на елфите, той не показва никаква привързаност към семейството си или поне първоначално. Всъщност зад дяволитото пламъче в очите му и леко лукава усмивка, се крие едно наистина голямо и благородно сърце, което е готова на всичко, за да опази по- малките си братя и сестри. И най- вече да помогне на Ема да спаси Джулиън от невъзможната им любов.

Много цветна част от цялата история е всъщност семейство Блекторн. Малките братя и сестри на Марк и Джулиън, които внасят много цвят и смях като цяло в историята. Дру и Тай, които приемат присърце разследването за убийствата, малкият Тави, който просто щъка около всички и ги гледа любопитно, а всъщност допринася най- много за откриването на убиеца. Ливи, която проявява неимоверна смелост в трудните моменти. И в последствие появилия се Кристофър, който те първа ще заема своето място в института.

На фона на всички чувства и емоции, които се завъртат в Института, водейки и разследването за множеството мъртви тела, които се появяват, както и мистичния театър в града, Ема и Джулиън разбират, че парабатайската им връзка е изложена на опасност. Защото любовта може да бъде наистина нещо много красиво, но и може да унищожи всички около себе си, когато е забранено.

Препоръчвам книгата на всички, които обичат стила на писане на Касандра Клеър



Коментари