Жанр: Есета
Издателство: Сиела
Оригинално заглавие: Zen in the Art of Writing 1987
Преводач: Христо Димитров
Корица: Дамян Дамянов, мека
Година: май 2017г.
Страници: 208
Рей Бредбъри. Авторът на "Вино от глухарчета", "Смъртта е занимание самотно", "451 градуса по Фаренхайт" и още много, много творби, предоставя на читателя един кратък сборник с разкази, чрез който споделя своя богат четиридесет годишен опит.
Не се залъгвайте. Това не е книга, която ще ви даде насоки как да напишете следващия роман, който ще спечели "Пулицър" или Нобелова награда за литература. Големият фантаст разказва за своя богат опит и дава начални съвети за това как човек може да започне да пише и как да поддържа страстта си към писането. Всъщност, писателството не е само талант, а и постоянство. Начин на съществуване, начин на преживяване на ежедневието. И обикновено, не е особено здравословно.
“Πъpвoтo нeщo, ĸoeтo eдин пиcaтeл тpябвa дa бъдe, e дa e въoдyшeвeн. Toй тpябвa дa e ĸълбo oт eнтycиaзъм и тpecĸaвa eнepгия. Бeз тaзи cтpacт пиcaтeлят мoжe пpocтo дa бepe пpacĸoви или дa ĸoпae ĸaнaвĸи. Бoг ми e cвидeтeл, чe тoвa би билo пo-пoлeзнo зa здpaвeтo мy.”
Писането може да извади човек дори от най- дълбоката пропаст, в която е попаднал. То напомня, че сме живи и това е дар, който не бива никога да забравяме и отхвърляме. Въпреки това трябва да спечелим живота си, въпреки че го имаме даром. И макар и текстовете да са насочени повече към пишещите, кой читател може да устои на увлекателния стил на Рей Бредбъри?
Писателят опива подробно как е започнал да пише и каква е изградената му рутина- “Откакто навърших дванайсет, започнах да пиша поне по хиляда думи на ден” Проследява процеса на поява на идеите или от къде е тръгнало всичко. Как е започвал да пише разказ и колко време му е отнемало да го завърши. Най- голямата тайна всъщност е запазването на музата, нейното поддържане- “Нека кажем, че всеки от нас се е хранил първо с живота, а след това с книги и списания.”
В книгата има описани и как се появяват едни от най- добрите произведения на автора. Как "451 градуса по Фаренхайт" не струва повече от 10 цента, а идеята за "Вино от глухарчета" е била вдъхновена от градината на бабата и дядото на твореца. За напълно неосъзнатото създаване на "Марсиански хроники" и колко време е отнело тяхното написване.
Освен есетата за това как Бредбъри е изградил рутината си за писане, авторът говори и много за киното. Как от малък то е събудило пламък в него и как го е поддържал през целия си живот. Филмирането на разказите му, пътуванията до Ню Йорк и обратно. Бедността през която минава Бредбъри, за да достигне до успеха. Всичко изисква труд и постоянство. Но най- вече непреклонност. Всичко, което е нужно на човек, за да се превърне в мина, върху която после да скочи и да взриви. А вече след това да събира отломките и да ги превърне в писане.
"Дзен в изкуството да пишеш" е един различен сборник с есета, които са писани няколко десетилетия. Всички са начин да погледнем на живота, който ни показва Рей Бредбъри по един различен начин. И не на последно място запомнете:
"Бъдете вино от глухарчета в бутилка от кетчуп, запечата и оставена на рафта с лепната бележка "Юнско утро, първият ден на лято 1923"...
Коментари
Публикуване на коментар