"Скълдъгъри Плезънт: Тленни обвивки - нещата се усложняват и Даркесата се пробужда

Жанр: Фентъзи

Издателство: Студио Арт Лайн

Оригинално заглавие: Skulduggery Pleasant Mortal Coil

Преводач: Златка Паскалева

Корица: Галина Василева, мека

Година: 2012 г.

Страници: 472


"Тленни обвивки" не е роман за тийнейджъри. Докато първите три книги от поредицата за детектива-скелет бяха леки и приятни, с постоянни шеги и страхотен хумор, в четвъртата книга нещата се усложниха доста, а в петата мащабният свят, който изгражда Дерек Ланди става всепоглъщащ. Всичко става смъртоносно опасно, а залозите за спасяването на света достигат висока цена.

Тук няма Безлики. Дори лоши не се мяркат на хоризонта. Няма никакви планове за разрушаването на света, нито пък за убийството на Валкирия и Скълдъгъри. Или поне не и в първите 100-150 страници. Но некромантската потайност и некадърност стават причина са освобождаването на хиляди Останки, които са били пазени в странния хотел на могъщия магьосник Антон Страха. Останките могат да обладават и стотици хора и магьосници стават подчинени на тяхната главна цел - търсенето на Даркесата. Тук идва и малката уловка, че въпросната Даркеса е бъдещия ипостас на Валкирия и е предречено, че ще унищожи света.

Книгата проследява усилията на Валкирия да предотврати предначертана ѝ съдба - налага ѝ се да умре за малко. Идваше ми да се хвърля вътре в книгата и да бия два шамара на Валкирия за глупостите, които извършва. Не стига това, ами и силен адепт и наемен убиец, който се подвизава под името Тесаракт успява да се справи с цялата компания и да им дръпне хубав пердах. За капак най-силните магьосници биват обладани от Останките...

За съжаление, героите претърпяват две огромни загуби, а лично аз едната още и още не мога да я преглътна, защото обичах въпросния образ прекалено много.

"Скълдъгъри се поколеба.
-А - рече, - имаш предвид дали сме въоражени. Да, аз съм въоражен. Мъничко въоражен. Имам само един пистолет. В ръцете на точните хора би могъл да бъде наречен оръжие."

Макар и "Тленни обвивки" да ми вървеше много бавно, нещата да се оплескаха страшно много за финал, книгата е написана брилятно и е много сериозно развитие на историята. Вече няма място за шеги или спасяването на света. Героите първо трябва да спасят себе си от опасността, а после да помислят и за целия свят. Все пак, Даркесата вече бе пробудена веднъж и нищо не пречи да се завърне отново...