Издателство: Ибис
Оригинално заглавие: Maybe Someday
Преводач: Мария Димитрова
Година: 2019
Корица: Кремена Петрова
Страници: 368
Колийн Хувър е от онези автори, които успяват да ти изкарат въздуха от дробовете, да те държат буден цяла нощ и обикновено да плачеш над книгите, докато се чудиш дали героите ще се съберат или не. Нямаше как да нямаш очаквания към "Може би някой ден", която обещава много емоции още със самото заглавие.
Читателят се запознава с главните герои на Сидни и Ридж. Тя е доволна от живота си, има страхотно гадже и живее с най-добрата си приятелка. Посещава колеж и всичко е прекрасно. Типичната колежанска история - силно романтична, много драматична. Да, няма да тръгнете да плачете като при останалите книги на авторката, но историята докосва сърцето.
Всичко в живота на Сидни е прекрасно до момента, в който не разбира за изневярата на гаджето си и не напуска апартамента на приятелката си. Озовава се именно в апартамента на момчето, което тя всяка вечер слуша да свири на китара и живее в срещуположния апартамент.
От първия откраднат поглед до последната страница на книгата, Колийн развива два много силни образа, които успяват да се преоткрият. Ридж е добър, мил и грижовен. Преминал е през много трудности, за да достигне до този момент. Сидни, от друга страна, се опитва да се изправи срещу родителите си и да се справя сама с живота. Фактът, че и двамата изтеглят късата клечка в любовта - влюбват се по неподходящия начин и в неподходящото време, прави историята им още по-очарователна.
В "Може би някой ден" Колийн Хувър превръща музиката в начин, двама непознати да се влюбят. Благодарение на песните, двамата главни герои успяваха да общуват, да достигнат един до друг и най-вече да създават музика заедно.
Финалът на книгата учи, че не е правилно да бързаме да съдим някого, преди да го опознаем. Напомня също, че дори когато умът и сърцето винаги са във война, сърцето винаги печели.
Коментари
Публикуване на коментар