"Колекционерът на желания-чудовището среща своето спасение

Жанр: Романтичен

Издателство: Ибис

Оригинално заглавие: The Wish Collector

Преводач: Вихра Манова

Година: 2019

Корица: Кремена Петрова

Страници: 360



"Колекционерът на желания" отнема време. Както да се прочете, така и да се осмисли историята. Това не е поредният стандартен любовен роман, в който тя и той се срещат и се влюбват, нито пък предвещава щастлив финал. Шеридан е майстор на това да заплита много сложни истории, за да успее накрая да открие перфектния финал. Това е книга за страданието и изкуплението, за външните, но и душевните белези. Най-важното е, че човек първо трябва да се научи да прости на себе си, а после да иска прошка от останалите.

В книгата е развиват две сюжетни линии на минало и настояще. Учудващото тук е, че сюжетната линия, която се развиваше в настоящето успя да привлече повече вниманието ми отколкото онази, която се развиваше в миналото. Въпреки това и двете са много дълбоко въздействащи и емоционални. Като че ли сюжетната линия от миналото остана някак по-мистериозна, забулена от  тайни и заклинания, а до самия край така и не се разбира какво точно се е случило с героите и защо всеки от тях поема по различен път. 

Втората сюжетна линия, която се развива в настоящето успява да привлече вниманието повече. Главната героиня, Клара, привлечена от мистерията на едно разпадащо се имение, започва всеки ден да си говори с непознат мъж, който се намира от другата страна на стената, която разделя имението от останалия свят. Джона е самотен мъж, който се е скрил от света и повече от 8 години не може да преодолее и приеме грешките, които е извършил.Хубавото е, че въпреки драмата на героите, те двамата успяват да бъдат упора един на друг и да си помагат в тежките моменти. Надеждата се превръща в тяхна най-голяма сила, когато трябва да се изправят пред трудностите и да се преборят с тях. 

"Колекционерът на желания" е омагьосваща история за изкуплението и търсенето на любов, за семейството и за вярата, че човек първо трябва да прости на себе си и после да търси прошка от останалите. Най-важното е, човек да гледа през очите на надеждата, независимо колко е труден пътят му, защото и любовта прави хората по-добри.