Жанр: Ърбан фентъзи
Издателство: Ибис
Оригинално заглавие: The Infernal Devices: Clowork Prince #2
Преводач: Ирена Патулова
Корица: мека
Година: 2011
Страници: 455
Прекрасно продължение на "Ангел с часовников мехенизъм", в което се научава за развитието на отношенията между героите, много въпроси получават своите отговори и най-важното от всичко: разбира се защо Уил се държи толкова мрачно и студено с всички и ги отблъсква от себе си /за което аз го обикнах още повече/. Втората книга от трилогията грабва читателя още повече, защото е наситена с емоции и го кара да копнее за още и още от съдържанието.
Теса вече не е уплашеното момиче в началото, а най-после е открила своето място в Института, макар и да не е една от тях, те я приемат като част от семейството си. Но нейната безопасност и спокойствието се оказват затишие пред буря. Интригата се заплита. Магистърът все още е на свобода и планира да създаде армия от автоматони, която да убие нефилимите. От другата страна Клейвът бива разкъсван от вътрешни неразбирателства и изпитва съмнения в управленческите възможности на Шарлот. За финал ѝ поставят най- непосилната задача- да открие Магистъра.
Предначертана ли е съдбата на Лондонския институт? Имат ли възможността Уил, Джем и Теса да променят хода на събитията? Тримата поемат на опасно пътешествие, през което трябва да открият Магистъра. Пътят им, обаче, никак не е лесен, а опасностите дебнат на всяка крачка и зад всеки ъгъл. Общото им пътуване до Йоркшир разкрива много истини, а в ума на Теса се сблъскват все повече и повече въпросителни, защото че едновременно е влюбена в Уил и Джем. Любовният триъгълник се очертава все по-ясно, а на младата девойка не ѝ е никак лесно кой от двамата да избере, за да бъде само с него. Книгата дава фокус много на отношенията между тях тримата, но и има голямо развитие на действието- предателство на двама от главните герои. Страниците са наситени с екшън и появата на нова героиня в края на книгата.
Втората книга успява да грабне интереса доста повече от първата защото тук се наблюдава развитие на всеки един от персонажите, особено на тримата главни герои. Привидно слаб в първата книга, тук Джем показва духовна мощ, която успява да бъде опора на хората около него и благодарение, на която той оцелява през цялото това време. Теса е загърбила най-големите си страхове и е готова да се изправи срещу единствения си враг, за да помогне на единствените хора, които се грижат за нея и не искат да се възползват от силите ѝ, като начин да им благодари. А, Уил- о, Уил! Толкова много му бива отнето, но и накрая толкова много му бива дадено. И за финал, Касандра Клеър успява да счупи сърцето на писателя с една тежка и сърцераздирателна сцена, която аз не успях да преглътна. Той е героят, който успява да грабне толкова много, въпреки нахаканото си и грубо поведение. В тази книга се научава голямата му тайна, също така и трудния и толкова емоционален разговор с Магнус, когато Уил признава любовта си към Теса.. Зад цялото му арогантно поведение, Уил Херондейл е чувствителна душа, която е способна на силна и голяма любов. Всичките трудности, през които е преминал успяват да покажат на читателя колко силен и смел млад мъж е и каква сила на духа се изисква да крие болката си през годините.
Леко на заден план остава и заплитащата се любовна история между Софи, която не се оказва толкова крехка, а много смела млада жена и новия персонаж- Гидеон Лайтууд, който е много сдържан и възпитан и те първа ще се развива като герои. Шарлот успява да покаже на Клейва, че като ръководител се справя доста по- добре от по- голяма част от мъжете. Към края на книгата има една много мила сцена между нея и Хенри, в която след толкова години брак двамата най- после успяват да разберат какво чувства другия.
"Принц с часовнисов механизъм" е красива история, която показва, че дори зад красивия вкус, има болезнено предателство, гарнирано с лъжа.Единственото, което остана някак неразбираемо е как Уил и Джем така и не разбраха за чувствата на парабатая си спрямо Теса. Най- красивото, силно и емоционално нещо през всички четиристотин петдесет и две страници е писмото на Уил до Теса- цялата му любов събрана и пропита в точно една страница. Касандра Клеър не изневерява на стила си и кара читателя да копнее за още. Да копнее и чака с нетърпение самия финал.
Прекрасно продължение на "Ангел с часовников мехенизъм", в което се научава за развитието на отношенията между героите, много въпроси получават своите отговори и най-важното от всичко: разбира се защо Уил се държи толкова мрачно и студено с всички и ги отблъсква от себе си /за което аз го обикнах още повече/. Втората книга от трилогията грабва читателя още повече, защото е наситена с емоции и го кара да копнее за още и още от съдържанието.
Теса вече не е уплашеното момиче в началото, а най-после е открила своето място в Института, макар и да не е една от тях, те я приемат като част от семейството си. Но нейната безопасност и спокойствието се оказват затишие пред буря. Интригата се заплита. Магистърът все още е на свобода и планира да създаде армия от автоматони, която да убие нефилимите. От другата страна Клейвът бива разкъсван от вътрешни неразбирателства и изпитва съмнения в управленческите възможности на Шарлот. За финал ѝ поставят най- непосилната задача- да открие Магистъра.
Предначертана ли е съдбата на Лондонския институт? Имат ли възможността Уил, Джем и Теса да променят хода на събитията? Тримата поемат на опасно пътешествие, през което трябва да открият Магистъра. Пътят им, обаче, никак не е лесен, а опасностите дебнат на всяка крачка и зад всеки ъгъл. Общото им пътуване до Йоркшир разкрива много истини, а в ума на Теса се сблъскват все повече и повече въпросителни, защото че едновременно е влюбена в Уил и Джем. Любовният триъгълник се очертава все по-ясно, а на младата девойка не ѝ е никак лесно кой от двамата да избере, за да бъде само с него. Книгата дава фокус много на отношенията между тях тримата, но и има голямо развитие на действието- предателство на двама от главните герои. Страниците са наситени с екшън и появата на нова героиня в края на книгата.
Втората книга успява да грабне интереса доста повече от първата защото тук се наблюдава развитие на всеки един от персонажите, особено на тримата главни герои. Привидно слаб в първата книга, тук Джем показва духовна мощ, която успява да бъде опора на хората около него и благодарение, на която той оцелява през цялото това време. Теса е загърбила най-големите си страхове и е готова да се изправи срещу единствения си враг, за да помогне на единствените хора, които се грижат за нея и не искат да се възползват от силите ѝ, като начин да им благодари. А, Уил- о, Уил! Толкова много му бива отнето, но и накрая толкова много му бива дадено. И за финал, Касандра Клеър успява да счупи сърцето на писателя с една тежка и сърцераздирателна сцена, която аз не успях да преглътна. Той е героят, който успява да грабне толкова много, въпреки нахаканото си и грубо поведение. В тази книга се научава голямата му тайна, също така и трудния и толкова емоционален разговор с Магнус, когато Уил признава любовта си към Теса.. Зад цялото му арогантно поведение, Уил Херондейл е чувствителна душа, която е способна на силна и голяма любов. Всичките трудности, през които е преминал успяват да покажат на читателя колко силен и смел млад мъж е и каква сила на духа се изисква да крие болката си през годините.
Леко на заден план остава и заплитащата се любовна история между Софи, която не се оказва толкова крехка, а много смела млада жена и новия персонаж- Гидеон Лайтууд, който е много сдържан и възпитан и те първа ще се развива като герои. Шарлот успява да покаже на Клейва, че като ръководител се справя доста по- добре от по- голяма част от мъжете. Към края на книгата има една много мила сцена между нея и Хенри, в която след толкова години брак двамата най- после успяват да разберат какво чувства другия."Принц с часовнисов механизъм" е красива история, която показва, че дори зад красивия вкус, има болезнено предателство, гарнирано с лъжа.Единственото, което остана някак неразбираемо е как Уил и Джем така и не разбраха за чувствата на парабатая си спрямо Теса. Най- красивото, силно и емоционално нещо през всички четиристотин петдесет и две страници е писмото на Уил до Теса- цялата му любов събрана и пропита в точно една страница. Касандра Клеър не изневерява на стила си и кара читателя да копнее за още. Да копнее и чака с нетърпение самия финал.
Коментари
Публикуване на коментар