"Щиглецът"-голяма книга, с малка птичка на корица

Жанр: Драма, Модерна класика

Издателство: Еднорог

Оригинално заглавие: The Goldfinch

Преводач: Боряна Джанабетска

Корица: Мека

Година: 2014

Страници: 960




Би трябвало да уча за изпит. Но само би трябвало. Почти никога не пиша за книги, които съм изчела преди една година, но от почти две седмици обмислям да представя една моя любима книга, не само заради нейния прекрасен обем, но и заради смисъла, който открих в нея.

Една година. Точно толкова измина, откакто приключих тази прекрасна книга, която на пръв поглед плаши доста от хората с обема си. Доста често клиенти в книжарницата ме питат: "Ама.. тя не е ли много дебела?", "Но тя има прекалено много описания, като гледам... Едва ли е толкова интересна". Аз я препоръчвам на всеки, който спре поглед върху нея, защото точно ТАЗИ книга, наистина си заслужава отделеното внимание.

Всеки един човек, който е запознат с наградата "Пулицър", очаква действието в книгата наистина да е дълбоко смислено и защитаващо наградата, която авторката е получила. В първия момент не ме привлече толкова самото представяне на книгата, колкото въпросната награда на Дона Тарт. Оказа се, че "Щиглецът" е получил наградата с пълното право. И от сега казвам на всички, които не си падат по бавното действие и много описание: просто не се захващайте с тази книга.

Тиодор Декър преминава през всички фази на живота и го вижда от възможно най- лошата му и тъмна страна, за да осъзнае, че всъщност,една погрешна стъпка още в детството, може да се окаже фатална за целия съзнателен живот. Неговото съществуване приключва, когато е на дванадесет- при бомбен атентат в музея.Тогава е даден и стартът на шеметното влакче на смъртта, което с всяка изминала страница понася Тио все по- надолу и по- надолу към бездната на саморазрушението.

От малкия апартамент в Ню Йорк, през музея и антикварните магазини, до прашните улици на Лас Вегас... Животът на главния герой преживява спад след спад. Откривайки в лицето на Борис най- добър приятел (обичам го това момче с руски корени), докосвайки се до света на наркотиците, алкохола, кражбите, Тиодор има една единствена опора. Живеейки в пропадналото семейство на баща си и неговата любовница/ съпруга, Тио открива своята утеха единствено в откраднатата картина на Фабрициус. Картината на "Щиглецът" съпътства Тио през всичките му приключения. През нещастната любов, до липсващото семейство, през търговията с антики, до предателството на приятел.

Ако Тио не беше хванат да пуши в училищния двор, директорът нямаше да се обади на майка му. Тя нямаше да тръгне към училище и нямаше да се случат всички катастрофални случки през всички описани години от живота на Тио. Нямаше да се запознае с Борис, нито да разговаря с лихвари или едри мъжаги с бухалки в ръка. Нямаше да се влюби нещастно, нито да се запознае с Хоуби и да се потопи в света на антиките.. Е и нямаше да открадне картината на Карел Фабрициус.

"Щиглецът" изисква търпение и време. Време да се замислиш и време да размислиш. Амбициозно четиво, което представя как рязкото стъпване на страна от предначертания път, може да срине живота на някого. Ако Тио не беше хванат да пуши в училищния двор, един малък щиглец нямаше да може да избяга от златната си рамка. Но всичко опира до едно просто- ако.