Издателство: Хермес
Корица: мека
Година: 2016 г.
Какво би направил,ако видиш първата си любов след седемнадесет години? Как би се държал? Това ще доведе ли до появата на едни прекалено стари чувства, които са дълбоко погребани и ти дори не си подозирал, че още съществуват? Част от отговора предоставя българката авторка Блага Димитрова в нейния роман "Отклонение".
Макар и книгата да е писана през далечната 1967 г. поставя универсални въпроси за любовта, живота и изпитанията, на които бива подлаган човек, когато се сблъска с миналото или все още не го е загърбил. Въпреки че голяма част от книгата засяга както комунистическия период и наложената догматика по това време, по- голяма част се обръща към самовглъбяването на главната героиня Неда и любовната история, която тя разказва.
През нейните очи читателят вижда първоначалната поява на Боян и емоциите, които изпитва главната героиня към него. Въпреки това, не се обръща толкова много внимание на емоционалната част, колкото на философската, която дава поглед за мислите на Неда за живота.
Като че ли на шега започва романсът по между им, за да може за десет дни това да промени живота им и да има отзвук дори седемнадесет години по- късно. Роман за близостта между хората, за загубената, но така жадувана любов. Героите не могат да се върнат назад в миналото, за да изживеят любовта си. Напротив, тя е вече отдавна погубена някъде между отломките на София и учебниците по история и инженерство.
“Неволно ти пак погледна към това лице, сякаш изведнъж си го спомни. За частица от секундата погледите ни се кръстосаха- Толкова бяхме непознати, че се познахме".
Боян, който е горд и болезнено амбициозен студент, по- късно се превръща във вечно бързащ и гонещ времето. Неда, която винаги е била инатливата и опърничава студентка по история, която дори години по- късно си остава влюбена в миналото. Въпреки това тя заживява при него, докато са студенти и двамата създават своя десетдневен рай, за да могат седемнадесет години по- късно отново да се срещнат, за да изживеят един пълен, смислен ден.
“Срещата с първата любов ни изправя пред собствения образ, който все ни се изплъзва".
Макар и да прочетох книгата заради единия от изпитите, който ще имам след два месеца, не съжалявам за това. Въпреки че на моменти философската част засенчва действието със своя обем, препоръчвам книгата. Тя е за онези специални моменти, когато човек има нужда да се излекува от мъката вътре в сърцето си и да осъзнае, че е по- добре да пусне миналото и да гледа напред към едно по- добро бъдеще изпълнено с любов.
Коментари
Публикуване на коментар